Селото

Село Добърско се намира в югозападният дял на Рила планина на 1070 м надморска височина. То отстои на 160 км от град София и на 17 км от набиращият скорост зимен курорт Банско. Постоянно регистрирани жители са около 680 души. Един от най-ранните писмени извори където се споменава Добърско е Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. Според този царски хрисовул българският цар дарява на Рилския манастир земи, гори и села в които манастирът има метоси - едно от които е село Гнидобрадско, днешно Добърско. В така наречения турски документ - Списък на джелепкашаните от 1576 година (това са собственици на овце задължени да снабдяват турската войска с овче месо) - срещаме данни за Добърско: ”Село Гнидобронска; Костадин, син на Марко - 60; Илия Слав - 50; Велко Вето - 50; Вето Поп и Борен - 100; Велю Геро и Милю Макло - 60; Янко,нов - 30. Всичко 350 овце (Извори за българската история, XVI, с. 200). В турски документ худутнаме от 1753 г., Добърско е включено като едно от многото вакъфски села в Рила ползващи определени права с името Нидобронска. В поменика на Зографския манастир от 1808 г., публикуван от академик Йордан Иванов, срещаме няколко имена на дарители от село Нидобарско. С това име селото продължава да се нарича до 1913 г.,когато с царски указ по желание на жителите му е преименувано на Добърско.

През 2001 година в покрайнините на селото бяха открита случайно останки от пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградският исторически музей към III-IV век сл. Хр.

Една легенда разказва, че след Беласишката битка между византийските войски на император Василий II и армията на българският цар Самуил през 1014 г., в която са пленени и ослепени 15000 български войници, малка част от тези осакатени бойци поемат за Рилската света обител. Зимата ги застига в землището на Гнидобратско. Според преданието тези слепци остават завинаги в селото. Те са основатели на Добърската певческа школа на слепите гуслари. Свирели на гъдулки и пеели баладични песни. Някои твърдят, че това били трубадурите на Самуиловата войска.

Безспорно най-интересната и изключително добре запазена старина в село Добърско, а и в целият регион, е църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, строена в далечната 1614 година. Много са загадките около построяването, изографисването и опазването на този храм. Тук може да видите уникални стенописи, съхранени през вековете почти непокътнати. В двора на църквата има лечебно изворче.

От село Добърско има участник във Втората българска легия в Белград през 1868 година. Фотографът Ан. Карастоянов увековечава образа на единадесет легионери, сред които е и Васил Левски. На запазено копие от тази снимка са изброени имената на всички, като първият от ляво на дясно висок мъж с буйна брада е Лазар Костов от Разлог. Това е същият Лазар Костов - Тутунджията от с. Нидобрацко, споменът за който е пазен в неговият род.

Добърско не стои настрана и от организираното след Берлинският конгрес Македоно-Одринско революционно движение. В Кресненско-Разложкото въстание, в битката край село Баня, загиват двама добърчани. По билото на планината точно над селото е минавала границата между Княжество България и Османската империя. Като гранично село през него е ставало влизането и излизането на четници и революционери в поробена Македония. Гоце Делчев организира през Добърско до Рилския манастир един от тайните канали на ВМРО за снабдяване с оръжие.

Днес Добърско изгражда своето бъдеще благодарение на богатото си минало. Предпоставките за развитието на селски, еко и културен туризъм са налице - всичко останало е в ръцете на днешните добърчани.